Оля Пенева: Темата за правата на човека е все по-важна за бизнеса

Оля Пенева е експерт бизнес и човешки права, основател на Фондацията за Бизнес и права на човека и автор в ESGnews.bg. С нея си поговорихме за това колко е важна тази тема за бизнеса, как служителите могат да търсят правата си, както и колко е важно компаниите да показват и положителното, и отрицателното си въздействие.

В България темата за устойчивостта и в частност правата на човека става все по-актуална. Смяташ ли, че към днешна дата е достатъчно коментирана и бизнесът наистина прави дори и малки стъпки, за да защити правата на служителите си?

Определено има една тенденция, в която виждаме, че устойчивостта започва да включва и правата на човека, но както всяко едно нещо, това е един процес на трансформация, който отнема известно време. Например, когато ние решаваме да предприемем някакви устойчиви практики за самите нас, като да събираме разделно отпадъци, това не означава, че сме устойчиви. Ние започваме да работим в тази посока.

В бизнеса нещата са още по-сложни, тъй като там има множество хора, процеси и цели, които трябва да бъдат постигнати и оптимизирани. Затова когато говорим за устойчивостта от гледна точка на правата на човека, трябва да погледнем по малко по-различен начин. Прозрачното бизнес поведение за един бизнес представлява зачитането на човешките правата в цялата гама на права на човека и те не могат да се гледат само от гледна точка на трудовите правоотношения.

От много години компаниите предприемат стъпки да защитят служителите си. Това, което е различно сега, е не само положителното им въздействие, но и отрицателното. Второто може да бъде под всякаква форма – да бъде свързано с дискриминация, нездравословни условия на труд, неизплащане на дължими суми и т.н. Промяната е идентифициране на различните заинтересовани страни, с които един бизнес си взаимодейства и оценка на рисковете във всяка една група. Бизнесите в България правят нещо по темата и са правили, но трябва да се промени посоката, в която те работят, и тя да не бъде насочена само към служителите, но и към клиентите, към общността, партньорите, инвеститорите и веригата на доставки.

Голяма част от компаниите го правят от години, но тук говорим за големите компании. Как стои въпросът при малките и средните предприятия (МСП)?

При МСП нещата се случват малко по-неформално. Те не подлежат на толкова много изисквания за докладване, за разлика от големите компании. Компаниите обаче започват да разбират, че грижата за служителите, клиентите, за общността, в която живеят, е все по-важна, и ако сега си мислите, че не правите нищо по тази тема, всъщност вие правите. Но информацията за дейността не е събирана по начин, който да я направи по-лесно достъпна и разбираема.

Често ли се нарушават правата на работниците в компаниите, опериращи в България?

Аз не се занимавам с трудово право, но това, което мога да кажа е, че в последно време чувам неща, които не бих определила като “добри практики”. Мога да дам пример с дискриминационни практики, като например на интервю за работа да се задават въпроси за личния живот, или се казва нещо от рода: “Можем да сключим друг вид трудов договор, за да намалим сумата, върху която трябва да те осигуряваме”.

Докато голяма част от компаниите спазват законите, разбира се има и такива, които търсят начини да избегнат законовите изисквания и регулации, но като цяло в нашия регион, както и в Централна Азия, уповавайки се статистика, тенденциите са свързани най-вече с дискриминацията. Темата за сексуалния тормоз на работното място е голям проблем. Това е една тема, за която не се говори много и липсват механизми на ниво компании за подкрепа, комуникация и разрешаване на случаите, като на институционално ниво засега Комисията за защита от дискриминацията разглежда тези случаи, които са сравнително малко на брой. Причината е не, че няма случаи, но те са трудно доказуеми и често жертвите предпочитат да не сезират органите от страх да не загубят работата си.

Други нарушения на човешките права са свързани с детския принудителен труд, трафикът на хора става все по-разпространен, модерното робство, безопасните условия на труд, въздействието на околната среда, не само върху служителите, но техните семейства и общността.

Кои са най-често срещаните нарушения към служителите в България?

Секторът с доставките на храни е много интересен за мен и много често си задавам въпроса какви са условията на труд, имат ли застраховки тези служители, как са защитени куриерите при пътно транспортни произшествия и др. Хората/Обществото имат страх, когато търсят правата си и не вярват в институциите, защото когато нещо се случи, те не знаят къде да потърсят правата си. От друга страна искат да запазят работата си.

Говорейки за отговорно бизнес поведение, е хубаво да се даде възможност на хората да се запознаят добре с правата си и къде да ги търсят, защото това е едно основно изискване на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека. Трябва да дадем възможност на потенциално засегнатите страни, както и всички заинтересовани страни, да са по-информирани относно техните права и възможностите за защита.

Как служителите могат да търсят правата си?

В много компании вече има механизми за подаване на жалби. Инспекцията по труда е звено, до което се изпращат много жалби, като не мога да коментирам какви са резултатите от подадените жалби. Принципно е желателно да бъдем добре запознати с трудовия ни договор, да се консултираме с адвокат и да се предприемат следващи стъпки, а не да чакаме нещата да се задълбаят. Проблемът може да е лесно разрешим на ниво компания, тъй като наблюдаваме тенденции в полагане на грижи към служителите.

Колко е важно за компаниите да идентифицират отрицателните въздействия?

Компаниите, работещи в тази насока, разбират че това е едновременно отговорност и превенция. Когато компаниите се ангажират с оценка на отрицателните въздействия и какви са рисковете върху човешките права, тогава много по-лесно се идентифицират мерките, които могат да се предприемат, за да се минимизира това въздействие. Някои компании изпитват трудности в процеса, защото той изисква оценка на това, което не се прави добре, което носи риск върху престижа на компанията.

Когато се показва и положителното, и отрицателното въздействие, и има тази прозрачност, компанията всъщност показва, че знае какъв е проблемът и се вземат нужните мерки. Ако вие започнете даден проект например, в който съществува  риск от нарушаване на човешките права, може да потърсите, т.нар. червени индикатори, които да покажат част от рисковете, пред които сте изправени. Идеята е вие да можете, спрямо дейностите, които ще извършвате, да направите тази оценка и да идентифицирате кои права са в риск да бъдат нарушени и какви стъпки ще предприемете, за да минимизирате това въздействие.

Служителите са много важни, защото те са една от първите заинтересовани страни. Друг пример мога да дам със създаването на един дигитален продукт, който предлага чудесни решения, но хората, които ще го ползват, нямат дигитална култура и умения и не знаят как да го използват. Тук вече има дискриминация, която може да е несъзнателна. Но ако една компания по-рано идентифицира хората, които ще го ползват и да намери решение как те могат да се чувстват защитени, ще минимизира рисковете и ще направи нещо, за да ги намали. За всеки един бизнес обстоятелствата са различни, но процесът е един и същ – извършване на надлежна проверка за правата на човека.

През 2024 г. влиза в сила Директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост. Как бизнесът трябва да подходи при надлежната проверка на правата на човека във веригите на стойността?

Ние вече засегнахме тази тема. Определено с тази Директива вървим наистина в правилната посока, защото досега компаниите, които са работили по линия на зачитане на правата на човека, са го правили доброволно, следвайки различни международни принципи и насоки. Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека показват нуждата от прилагане на смесени мерки, защото само доброволни, или само задължителни, не са решение. Трябва да има комбинация от двата вида мерки.

Някои компании решават да въведат процеса за надлежна проверка като един мениджмънт процес, който включва ангажираност за зачитане на правата на човека. Както казахме, това вече се случва, но в повечето случаи е проформа, която казва: „Ние зачитаме правата на човека и законите в България“. Затова ангажиментът за зачитане на правата на човека трябва да се интегрира по-добре на ниво компания и да се направи оценка на въздействието върху човешките права, да се обследят рисковете във веригата на доставки, която най-често крие множество рискове и повдига въпроса за ролята на компаниите по отношение на връзката с дейността им.

Ако например поставите кратки срокове за изпълнение на дадена поръчка, и вашите доставчици не могат да я изпълнят навреме, вие индиректно поставяте под риск техните условия на труд – дали ще работят повече часове, дали този допълнителен труд ще им бъде заплатен, как ще повлияе на семействата на служителите, както и на здравето им.

Надлежната проверка е един постоянен процес, който включва оценка на действително и потенциално въздействие на човешките права, извеждане на изводи, проследяване на изменения, информираност и прозрачност за отстраняване на въздействието. Също така е важно да има ясно идентифициран процес и канал за подаване на жалби, който е достъпен за всички заинтересовани страни, както и ефективни механизми за защита и компенсация. Нещо, което досега не се е случвало и трябва да се промени, е взаимодействието със заинтересованите страни. За момента те са само служителите и клиентите, но трябва да се идентифицират всички заинтересовани страни. Ангажиментът са зачитане на правата на човека включва публичен ангажимент – това което българските компании правят добре, но липсва извършването на надлежна проверка, ангажимента със заинтересованите страни и ефективна защита на ниво компании.

Необходими ли са законови промени, за да се подобри работната среда за служителите у нас и какви?

Аз смятам, че трудовото законодателство в България е много по-добре регулирано от други сфери. Проблемът не е в повечето закони, а как те се прилагат. Ако тръгнем изцяло от правна и регулаторна гледна точка, ако те не се прилагат и хората не се чувстват защитени, то въпросът ми е „Защо са нужни още промени?“. Същевременно има нужда от задължителна надлежна проверка, която да изисква от компаниите да извършват оценка на риска от неблагоприятно въздействие върху околната среда и правата на човека, което ще бъде заложено в Директивата. Виждаме, че има нужда от някакъв задължителен характер, тъй като доброволният не беше достатъчен. Комбинацията на двете неща е много важна, но за компаниите трябва да бъде ясно кои регулации трябва да спазват.

Основните цели на регулациите за отчитане е яснота и уеднаквяване на изискванията към всички компании. Този процес на трансформация ще отнеме време, но в един момент всички ще свикнат. Търпението е изключително важно. Много колеги се чудят каква методология да използват при събирането на данни, как да извлекат нужната информация, за да могат да предприемат нужните стъпки за промяна или оптимизация на процеси. Само затова, че имате политика за правата на човека и отчитате въглеродния отпечатък, ако замърсявате околната среда и въздействате върху качеството на живота на хората в близост до вашата дейност, то вие нарушавате правата на човека, и е нужно да предприемете нужните мерки за предотвратяване на неблагоприятното въздействие.

Разкажи ни за Фондацията за Бизнес и права на човека, която наскоро учредихте? Каква е нейната цел и в каква насока ще работите?

Българска фондацията за бизнес и права на човека е създадена през декември 2022 г. Ние развиваме темата за бизнеса и права на човека и всичко, което правим, е с фокус върху хората. Социалният елемент е изключително важен и това, което искаме да постигнем в момента, е да покажем, че компаниите въздействат и положително, и отрицателно на правата на човека. Там, където има отрицателно въздействие, могат да се вземат проактивни мерки и това въздействие да се минимизира. Също така да има възможност за подаване на жалби и повече ангажираност със заинтересованите страни. Ние сме готови да покажем на всички заинтересовани как най-добре да се направи това. Също така, за компаниите, които биха искали да внедряват правата на човека като една основна тема, вече подготвяме информационни материали и ще правим обучения, свързани с новата Директива за надлежна проверка на корпоративната устойчивост, както и с изискванията за отчетност по линия на Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта.

За нас е изключително важно повече хора да разберат защо трябва да се говори за права на човека и каква е връзката с бизнеса. Формираме и много ключови партньорства с Омбудсмана, Националната контактна точка към ОИСР, Уницеф България и други ключови неправителствени организации и бизнес асоциации. Вече имаме и международно признание, като представляваме България като контактна точка в мрежата CEECA BHR Resource Centre и сме първата организация, която стана член OECD Watch. Наскоро бяхме поканени да влезем в работната група на ОИСР и НКТ към ИАНМСП.

Работата ни основно е насочена към околна среда и дигитализация и искаме да покажем как бизнесът въздейства върху тях. Искаме да научим заинтересованите страни да търсят правата си и бизнесите да прилагат подход, основан на правата на човека. Целта ни е да покажем, че ако се приложи такъв подход, има много добавена стойност – не само за бизнесите, но и за обществото.

Източник: esgnews.bg

Снимка: esgnews.bg